Вълнуваща раздяла витаеше над тълпата. Възторг тресеше облицованата с оранжев антифонит зала, която бе символ на раздялата за всеки випуск от Звездния факултет. Много поколения бяха минали от тук и много снимки висяха по коридорите. Рядко който излезеше се връщаше някога.
Между високите колони се щураше прилична на мравуняк тълпа. Събираше се и се пръскаше по законите на хаоса в пъстри групи. Говореха помежду си високо, смееха се неестествено, по младежки без помисъл за утрешния ден.
Настроението приповдигнато - като при всеки празник. Какво представляваше всъщност това? Заслужена епилог на положения труд или древна церемония при принасяне на жертва? Тези младежи бяха се обрекли на безкрайната пустош и звездния мрак още като деца. Знаеха ли какво значи космически студ и самота? Не! Знаеха го само тези които са го усетили. Да кажат можеха само малцина - другите оставаха Там - в безкрая. Само цветът на планетата бе достоен за тази жертва .Това е цената на възхода.
Звук на гонг възвести тържествения момент.
Тълпата стихна и тихо приближи ниския подиум.
Блесна жълта мълния и от вратичка малко в страни влезе едър човек облечен в стар скафандър без шлем. Този скафандър беше легендарен. Такива вече въобще не се произвеждаха, но стария Лин го носеше винаги. Трудно бе да се определи възрастта му, дълбоки бръчки посребрени слепоочия и празен поглед, другото беше устрем. Той беше единствения който се е върнал за последните стотина години. Хармонията на движенията му едва забележимо се нарушаваше от леко накуцване. Гледаше без никакъв пламък в очите - беше го загубил в простора на Космоса. Стар космически вълк. СТАРИЯ . Корифея на факултета преподаваше "оцеляване" и от осем години той връчваше дипломите и назначенията на младите астронавти с надеждата, че и те ще се завърнат.
- Астронавти - обърна се към множеството с новият им чин още от първото стъпало на подиума - поздравявам Ви с успешното завършване ! Ще бъда кратък. В последни времена техниката и образованието ......
Множеството бе вперило поглед към подиума и слушаше.
Йор също послуша малко и се отпусна в размишления.
- Странно място, тук нищо не е като другаде, стройна система - всички имена са трибуквени. Мъжките завършват на съгласна, женските на гласна. Само в разговор в знак на почит можеше да се дублира средната буква като на стария Лиин. Дори буквите в азбуката имаха други значения.
Този същия Лиин - ЛИН 27 СД - командор с девет звезди, силов кръг на пространството на гърдит, малко в ляво, преди много години напуснал същата тази зала с випуск 27. Променило се времето и от пространството се завърнал Лиин , Олд Лиин, или просто Стария .
Колко би дал Йор за тези девет звезди, побелелите слепоочия и белега на крака?- се питаше сам . - Това ще ме направи идеален като него. Нали виждам как го гледат някои от колежките.
Тези размисли прекъсна хармоничния гръб на Деа, който незнайно от къде се появи пред него. Меко казано Йор я харесваше отдавна, но не бе направил никакви опити да се запознае отблизо с нея. Когато беше в началните курсове, той често мислеше върху това как той я е погледнал или какво е казала тя във връзка с него. Сега се промени нещо и дори без да помисли сложи ръка върху хълбока и. Леко потрепване му подсказа че тя го усети, но той не се дръпна, тя също. Няколко секунди стояха като статуи и само лекото потрепване на пръстите му издаваше живот. Тя направи леко движение с глава и продължи да гледа право напред. За него бе ясно че тя го е видяла почти целия. Сега се смути . Той не бе предполагал, че именно там ще си сложи ръката и че тя няма да се отмести в страни. За момент ръката му се стори злополучна и скована, но топлото усещане на пръстите по тялото и го изгаряше. Тогава тя леко се отпусна назад и нежно се опря на гърдите му. Как бе чакал това за което се страхуваше и да мечтае...
Деа се изненада от себе си. Не харесваше разрушителите. Гонга я свари малко в страни от нейната група. Винаги са и харесвали повече изследователите, например Ман или Дик. Както винаги обаче пътят към тях бе барикадиран от няколко химички. Спряла на пътя не след дълго почувства докосване: - Не е Ман, далеч е. Ами ако е той? Да не си е извадил ръката от кофа с топла вода. Значи понякога могат да бъдат и нежни момчетата - почувства леко свиване в корема, стана и леко и започна да се изкачва към гърдите. Не беше сигурна, че не и треперят краката. Топлината на ръката му не приличаше на нищо познато, вливаше се в тялото и, превземаше я и това и бе приятно. - Това си ТИ, сигурна съм. Ще погледна ! ТИ ?!
Йор !!! - продължаваше да мисли - Йор. Как можах да стоя толкова време. Е, харесваш ме, но това е много. Можеше да си по-интересен. Колко си топъл . Не съм ти дала повод . Не блестиш като Ман и Дик, винаги си бил толкова внимателен, дори смешен. Не съм от стъкло, няма да се счупя ако ме докоснеш. Може, но малко. Да не си помислиш нещо. Само малко, още малко. Не ме гъдел от пръстите ти. Никой няма да види в тая тълпа. Не са само те. Не знаех, че си толкова дискретен и приятен. Приятно ми е , може още малко.
Лекото свиване в корема и разливащата се топлина на ръката му преминаха в нежна тръпка. Деа затвори очи от удоволствие и се отпусна леко назад така, че раменете и да опрат в гърдите му.
Множеството се раздвижи. Значи речта бе свършила.
Младите си остават млади . Тълпата се изтичаше навън, а Деа и Йор без да разберат какво става се намериха на два различни края на голямата базалтова площадка . Музиката рязко се засили . Започваше празненството под оранжевите лъчи на залязващото слънце и базалтът също изглеждаше оранжев.
С този бал свършваше детството и настъпващата вечер, символ на мрака в който отиваха да проправят пътя на човечеството напред и нагоре . Те не мислеха за това.
Всички дълго играха, говореха и танцуваха, но очите на Йор бяха все в Деа. Цялата красота на вселената се бе въплатила в едно - Деа. Нещата тръгнаха така неочаквано и толкова добре както дори и не беше мечтал той в дългите нощи в своята стаичка мъничка като каюта на звездолет - за адаптация.
Говореха за нещо когато тя го хвана за ръката и се понесоха да танцуват. Йор не беше танцьор от класа, а тя плуваше около него . Танцът свърши. Ръцете му обгалиха целия и гръб, но Деа явно не бе го очаквала и се отдръпна малко по-рязко, той се опита да я задържи, от това движение тя загуби равновесие и трябваше да го прегърне за да не падне. Йор оцени това като жест на нежност, но беше отпуснат и сега можеше да паднат и двамата. Притискайки я към себе си овладя положението и осъзна конфузната ситуация . Изчерви се за миг и отвори уста да се извини , но срещна разбиращия и поглед . Тя също не бързаше да го пуска защото от тази прегръдка почти и бе изкарал въздуха. Този незначителен инцидент изигра изключително полезна роля - тя прие неговите докосвания като естествени, свикна за един миг. Мислеше да я покани да отпочинат в неговата каюта, но не отдума - тя го покани в нейната. Намери някакъв предлог ,да вземе малко музика на път за горните - женските етажи. В асансьора я целуна за пръв път.Тръгнаха двамата по зеления коридор и влязоха за миг да вземат записите ...
После не се наложи да се качват в нейната каюта - заедно им беше добре независимо от мястото.
Йор никога не се бе стремял да запомни имената на спомагателните цветове и сега съжаляваше, че не може да определи цвета на косите и ...
... А тя като че ли само него гледаше и очите му бяха основната форма на материята .
На другия ден Йор отиде в кабинета на Стария който приличаше повече на команден мостик на звездолет и получи пакета с документи и задачи за практиката си в Космоса. Веднага отиде в каютата на Деа, но нея я нямаше и от нейния компютър се свърза с база данни космография. Назначението беше за база Тена. Компютъра даваше данните, а горкия Йор за малко не полудя от радост.
Външния пръстен!!!
Десетата голяма космическа станция имаше дълго име, завършващо с нейния номер, но и я наричаха Тена.
Тена бе във първа мрежа на външния пръстен, а там работеха само командори. Излетя като торпила и на входа на корпуса за малко не събори самия Лиин.
- Чаках те командор Йор - с широка усмивка му каза Стария - Командор!
- Откъде знаехте че ще дойда ?
- И аз направих така. Забравих да ти дам това колега - В шепата на Лиин лестеше така мечтаната звездичка. Чак сега Йор разбра какво значеше "Чаках те командор"- не астронавт, а командор. Сърцето му биеше до пръсване, ръцете му трепереха, изчерви се и прие звездата без да благодари.
- Не се надявах , не ми достигаха четири стотни за да карам стажа си като командор - заоправдава се той. Знаеше, че който има успех над девет получава назначение като командор - като Деа, а останалите имат половин година стаж във вътрешния пръстен, като астронавти и тогава стават командори.
- От радост не си прочел документите. Нищо , на мен не ми достигаха седем стотни и точно така ме назначиха във външния пръстен, поради недостиг на хора . Не стотните са важни ... от вътрешния пръстен трудно се излиза. Външния ... външния...
Стария пъхна в ръката му малък плик и се отдалечи.
Йор разтвори шепата си , разгъна плика и видя малка карта с цифри, после внимателно нагласи звездата. Сега му се струваше, че е пораснал с половин метър.
Пъхна картата в първия срещнат компютърен терминал. Пак информация за станция Тена. Това бе изходна точка и опорна база на външния пръстен . Едновременно с това влизаше и във вътрешния пръстен. Значи на Тена щеше да има и астронавти от вътрешния. Изпъна се още повече - ще има и обикновени астронавти и командори като мен . Задоволството му нямаше граници. Прегледа личния състав щеше да припадне ,Боже , не е за вярване - в списъка беше името на командор от вътрешния пръстен ДЕА 73 АФ. Какво назначение, не стаж, а назначение. Деа в далекосъобщителната служба на вътрешния пръстен, а той в противометеоритна защита на планетата. За миг имаше надежда че ще бъдат заедно. Прекалено оптимистично. По нататък не беше толкова радостно. На практика Деа щеше да обикаля с малък кораб телекомуникационните спътници за профилактика и ремонт два пъти в една земна година по пет месеца с по един месец почивка на базата, а той ще кръжи над и под плоскостта на планетите на хелиоцентрична орбита с метеорен разрушител десет месеца с два месеца почивка в една земна година . Само дано месеците на почивка съвпаднат. Иначе оставаха само отпуските на Земята - половин година на три години служба - ако са живи и здрави.
До старта се срещнаха с Деа само няколко пъти, за един месец ходиха при родителите си, но това бе достатъчно да се влюбят .
Всяка радост е кратка. Огнените зарева на дюзите посипаха с огън и жупел тяхната любов , разделяйки ги във времето и пространството. Той излетя директно с новия разрушител, а тя със сервизната станция на далекосъобщенията през лунната магистрала на вътрешния пръстен.
Добрия стар Лиин изпрати с поглед огнените стрели на ракетите и с тях своите питомци . И една година от своя живот. Изпрати и част от знанията които натрупа в студената пустош, да им помага да оцелеят. После потъна в спомени - така преди много години той и нежната Ели стартираха за да не се видят никога повече, защото тя остана Там завинаги , както и почти всички останали от випуска. Там, Там... Там. Беше си обещал д а не сваля стария скафандър докато в сърцето му има надежда.
Телефонен звън в джоба на скафандъра го сепна.
- Научи ли детенцето ми? Поиграй, татко си идва.
И З Н Е Н А Д А Т А
Още в земна орбита на борда на метеоритния разрушител "Одисей" Йор получи всички неприятни задължения. Лично капитана командор Тор му заяви, че си е забравил устава на земята и ако не му харесва, не е късно да слезе още сега. Космосът не е училище. Първо трябваше да свикне да не сваля скафандъра и да го държи винаги в положение "автоматична херметизация", второ - личното оръжие да е винаги на десния ръкав. Напълниха му главата със страхотии и аварии причинени от метеорити, плъхове, хлебарки, изроди и полудели.
След като "Одисей" престижно разчисти разни орбитиращи степени от ракети и всякакъв боклук застрашаващ трафика започна да се отдалечава първо на високоелептична орбита, после започна да се изкачва над плоскостта на планетите. На Тена щяха да отидат след първата вахта. Разрушителят "Кали" бе получил тежка повреда при взривяване на някакъв незначителен астероид, трябваше да заемат неговото място. Екипажът беше бесен.Това значеше хаос в отпуските за следващите две години.
Астероида Ерос се връщаше по нормална орбита и щеше да премине близо по орбитата на земята, трябваше да го отклонят без повече взривове, които на "Кали" бяха коствали три живота и дълъг ремонт. Самият астероид Ерос според справочниците представлява ще тяло с размер 24 километра и веднъж на 37 години се приближаваше към Слънцето достигайки орбитата на Земята, приближавайки самата планета на 20 милиона километра.
След два месеца, зад орбитата на Марс приближаваха Ерос почти успоредно на нейния курс обратно към земята, когато на разстояние почти колкото Земя - Луна скенера зави ритмично и после спря. Капитан Тор събра екипажа и каза:
- Скенера е засякъл от Ерос излъчване в метровия диапазон! Не е от автоматична сонда. Неравномерно и с различна продължителност. Непрекъсната вахта по двама на смяна. Всички оръжия в пълна готовност. Предните щитове включени. Майсторе, подготви глисера и спасителните капсули за всеки случай. Има нещо нередно! Ерос трябваше да мине малко по-далеч от земята. Малкия - ставаше дума за Йор - в помощ на всички вахти.
Екипажа се разотиде тихо. На мостика остана един стар космонавт - Дел, леко напълнял и отпуснат, останал още от времето когато нямаше вътрешна и външна служба. Закачи се за едно кресло отпусна се и задряма. Висейки непривързан Майстора играеше шах с един от компютрите отзад. Йор също се закачи и загледа през илюминатора към Ерос. Гледаше с невиждащи очи към звездите и споменът за Деа изпълни постепенно космосът пред него.
След няколко смени когато бяха вече по-близо сигналът отново се появи. Пак на мостика бяха двамата, а отзад Майстора ровеше в паметта на компютрите. Записаха предаването и пак се отпуснаха. Не след дълго Дел подскочи така, че изпъна всички колани и с изцъклени очи изрева:
- Телеграфия ... това ...там ...те са хора. Телеграфия. Тор , Тор ела веднага. Тор .
- Метеорит ли ви удари ? Чувам те и без вътрешна връзка Какво става Дел?
- Те ...телеграфират. Тор, Тор гледай записа ! Това е телеграф. Едно време са го ползвали.
- Старче , никой не е ползвал телеграф в космоса от сто години насам.
- Глупости , някоя сонда е изкукала и сега пищи като настъпана, но ще проверим, няма да гръмнем Ерос , имаме време.
- Майсторе , Майсторе - не се предаваше Дел - накарай компютъра да преведе това съобщение. Сигурно в паметта му има кода на телеграфа. Това май го учихме едно време. Трябва да го има в паметта, Майсторе.
Чак сега Йор се обади :
- Аз зная малко телеграф.
- Откъде бе !!! - целия екипаж гледаше него.
- От дядо. Той беше много стар и постоянно майстореше нещо. Опита се да ме учи по малко .
- Нямаме приемник за телеграфия. Никой не ползва такова нещо от много години. Приемния център е пригоден само за телефонни и пакетни връзки. Ако от сигнал-генератор се подаде носеща честота в последния смесител може да се получи нещо.
- Действай ! - Твърдо отсече Тор.
- Забранено е капитане, забранено е да отваряме комуникационния център и скенера, ако няма повреда.
- Действай - още по-твърдо изръмжа Тор - забравих си устава на земята преди много години. Действай!
Нямаше друго предаване, но Майстора успя да озвучи записа и след много повторения Йор най-после успя да запише. Оказа се че скенера автоматично е записал и първото съобщение, но то бе неясно, а второто бе пълно. Като предаваше съобщението на командира Йор почувства, че е приет и признат от екипажа.
Събраха екипажа. На големия дисплей бе изписано:
" Ж Ж Ж = С О С С О С С О С = Л О В Е Ц Л О В Е Ц Л О В Е Ц = Е Р О С Е Р О С Е Р О С = С О С С О С С О С "
Целия екипаж бе на мостика.Тор и Дел висяха в центъра, а стария Дел разказваше историята на звездолета "Ловец" как изследвал покрайнините на слънчевата система, изчезнал преди двайсет или тридесет години. На неговия курс радарите не открили нищо. Това била честа трагедия по онези времена и освен стария Лин никой повече не говорел за него. Лин го знаеха всички.
Командир Тор уведоми земята незабавно. След доста време центъра отговори кратко "съобщението прието".
" Одисей " бавно приближаваше Ерос и на различни честоти се опитваха да се свържат, но ефектът нямаше. От време на време чуваха същото съобщение и всеки път различно. Явно имаше жив човек, не беше запис или програма.
- Частно съобщение до командира от стария Лин. - обяви по канала за вътрешна връзка дежурния на мостика.
- Я виж ти ! Колко ли му струва ? - изкоментира някой.
- Дава честотите на приемане и предаване на спасителните капсули и глисери от онова време. Също и на предавателите в скафандрите за близка връзка. Тогава са работили на разнесени честоти. Майсторе, ало , ела се оправи - продължи дежурния диспечер от противометеоритната защита.
Не след дълго разтреперан , разплакан глас повтаряше от високоговорителите:
- "Одисей" ... "Одисей" ... - честотата на глисерите отговори. Възторга беше неописуем.
Трябваше много време да мине преди метеоритния разрушител "Одисей" да предаде официално съобщение до центъра:
"От катастрофиралия преди 37 години зад орбитата на Плутон звездолет "Ловец" глисер с 8 оцелели е успял да се добере и да се закачи за астероида Ерос, излизащ от Слънчевата система. Сега при завръщането на астероида към Слънцето в глисера има 6 оцелели космонавти. Останалите от "Ловец" са загинали. Имената и кодовете на оцелелите са:
1. ..............
2. ..............
.................
Телефона на Лин изписука в джоба на скафандъра. Той беше в треска и нито спеше ,нито ядеше. За "Ловец" дори той не можеше да научи нищо освен официалните съобщения.
- Татко , татко , търсят те от Коспол - младо девойче говореше задъхано в слушалката - много са страшни.
- Няма нищо, малката ми , ще видя какво има - отговори колкото може по спокойно той - идвам веднага.
На вратата се сблъска с двама левенти от космическата полиция.
- Командор Лин ?
- Да .
- Имате проблеми командор ! - преди да разбере какво става закопчаха на дясната му ръка масивна гривна. - Вие сте под контрол ! Извинявайте ! Вършим си работата. Преди време сте изтеглили секретен сейф на друго лице с кодов номер.
- Да ! Какво нередно има ? - Лин трепереше, чувстваше. Надеждата го заливаше , обладаваше и изгаряше.
- Вие сте знаели номера , командор, имате право, но става въпрос за пари, за много,много пари.
- Какво става всъщност ?
- Вие сте изтеглили чужди сметки , застраховки, заплати и един зародишен сейф принадлежащи на друго лице.Трябва да ги възстановите.
Лен беше див от радост.
- Не мога ! - цялата му същност сияеше. - Няма да ги възстановя ! Вече не е възможно !
Всичко му стана ясно. Най щастливия човек в галактиката беше той. Най .
- Как така ? Вие сте уважаван човек командор Лин ... Девет звезди ... ! Обществено положение ... !?
Телефона в скафандъра на Лин отново звънна.
- Татко , какво става татко ? Сега пък двама от банката?
- Няма нищо миличко, сега идвам, няма да повярваш, мама, мама се връща, Ели, твоята майка .... ще си сваля скафандъра, малката ми, ще го сваля !
- Татко, нали винаги си ми казвал ,че тя останала там...
- Да миличко , но сега май се връща ... - по изстрадалото му лице рукнаха сълзи. Самия Лен ,легендата , плачеше и се тресеше пред смаяните полицаи. Накрая и те разбраха защо не може да възстанови чуждия сейф изтеглен от него. Изчезнаха сконфузено и безмълвно.
- От Земята , разрушител "Одисей" препредава частен разговор за астероид Ерос и глисер "Ловец". Звезден командор Ели , с Вас ще говори дъщеря Ви .
- Аз нямам дъщеря ! - колебливо отговори измъчен женски глас от високоговорителя - на колко е години ?
- Тринадесет - обади се Йор зад дежурния.
- Лин... !!! - възкликна отново високоговорителя.
Капитан Тор изключи високоговорителя, прехвърли разговора .
- Разговора е частен . Момчета интересното свърши, остава работата. - после се извърна към илюминатора за да скрие сълзите си от екипажа .
Йор погледна към микрофона на скафандъра си. В него беше скрил малка алуминиева лентичка с номера на сейфа на Деа. Тя му го даде на раздяла, ако оцелее ... Стария Лин им беше разказвал за дъщеря си . Стана му страшно и потрепери. Зад илюминатора нямаше нищо, а притискаше малката частица живот от всякъде. Космосът е добър само веднъж на сто години.
С Т А Н Ц И Я Т А
Земята не можеше да приеме оцелелите от "Ловец" след повече от двадесет години прекарани в безтегловност. Нейната гравитация щеше да ги убие. Дори Луната не можеше. Дори орбиталните станции. Няма за Тях обратен път. Космосът не ги пускаше. Решено бе да ги настанят в единственото по-голямо заселище в открития космос с изкуствена гравитация. Станция Тена. В неподвижната част на станцията нямаше гравитация. Хората щяха да могат да идват при тях, но те нямаше да могат да ходят при хората. Щяха само да бъдат близо до тях.
За командор Лин не бе трудно да си уреди назначение на станция Тена. За дъщеря му нещата не стояха така. Пасажерските пътувания бяха разоряващи. Единственото което с целия си авторитет издейства бе тримесечен престой за сметка на спасителната служба.
Оцелелите от "Ловец" донесоха ценна информация за далечния космос. При отдалечаването на астероида Ерос и обратното му завръщане бяха изминали много път. Никой не бе ходил толкова далеч от Земята. Огромната воля за живот и вярата в оцеляването им е давала сили за системното изследване на далечния космос. Между множеството интересни данни имаше и записи на телеметрични сигнали от астероидния облак извън слънчевата система. Явно не бяха от земен произход, но възможностите на оцелелия глисер, предназначен за близки пътувания около кораба - майка, почти без гориво, са много малки за да ги изследва сериозно.
Управлението на космическия флот отдавна се бе простило с идеалистите и изследователите. Интересуваше се предимно от суровини и минерали , кой ги иска и колко плаща. Научните изследвания на далечния космос не бяха изоставени, но и не бяха субсидирани. Вътрешните планети и тяхното завоюване отдавна бяха на мода и носеха добри доходи. Външния пръстен започваше зад орбитата на Марс от астероидния пояс и имаше на разположение петдесетина станции. Един звездолет тръгна преди петнадесет години за най-близката звездна система и готвеха още шест, но не препираха.
Нещо стана! Набързо сформираха военен отдел ? Говореше се, че разработват оръжия. Преквалифицираха части от резервните екипажи с бързи темпове.
На Тена преобразуваха оцелелия глисер от звездолета "Ловец" за нуждите на противометеоритната защита на станцията. От време на време парчета лед и метеори трошаха досадно слънчевите батерии на енергийния блок. До сега нямаше сериозно попадение, но явно и този момент не беше далеч. Тази тежка и неприятна работа бе възложена на Йор и един космонавт - от вътрешния пръстен. Йор го блазнеше втората звезда и званието капитан на кораб, по-високото заплащане и перспективата да стане поне втори капитан на по-голям кораб след време. При една случайна среща със Стария Лин един поглед бе достатъчен да разбере, че и той одобряваше това. Прие. Поне при всяко завръщане на Деа щеше да я засича поне за малко.
При полета Н69 на антиметеоритния глисер "Ловец" всичко започна спокойно. Гръмнаха два камъка, висяха,слухтяха и дебнеха. Йор стоически изпълняваше присърце тази служба. Знаеше, че всеки труд се отплаща в последствие. Космонавта от вътрешния пръстен, скарал се със своя капитан не беше лош човек, въпреки, че от любов към всеки спор издребняваше до безкрай. Йор също бе приказлив, така че говореха и уточняваха всевъзможни спорове с известно удоволствие и генерален съдия - паметта на компютъра. През този период на самообучение в спорове научи колкото в пет звездни факултета. Сега спореше и свободно цитираше по памет таблици и цифри от история до химия и от астронавигация до психология.
Веднъж, вече на връщане към Тена, когато космонавта спеше в креслото на мостика, а Йор играеше шах с компютъра, изведнъж по приоритетен сигнал за тревога, шахматните фигури изчезнаха и със звуков сигнал се появи образа на станция Тена и траектория на метеорит преминаващ през нея. Твърде късно откриха малкия леден къс радарите. "Ловец" бе с нос към Тена, отзад нямаше нито оръдия нито лазери. Време за обръщане нямаше. Всичко 118 секунди. Ако се доускореше глисера по пътя на метеорита можеха да се спечелят още 6 или 7 секунди.
Йор включи двигателите на пълна мощност така, че пътят на буцата лед да премине през пламъците на соплата. - Поне Деа не е на Тена - Тази мисъл за миг мина през съзнанието му. Срещна очите на пробудилият се космонавт, неразбиращ какво става. Натисна напред лоста за управление и подложи носът на глисера на траекторията на метеорита, без да изключва работещите с пълна мощност двигатели и да се ускорява към Тена. Планът бе прост. Метеорита щеше да застигне глисера и да рекошира от носа на кораба при значително по-малка скорост. При това и глисера и метеорита щяха да се отклонят от траекторията си. Че това е чисто самоубийство не помисли, но знаеше, на Тена ходеха без скафандри и едно разхерметизиране означава смъртта на хиляди хора. Космонавта осъзна сериозноста на положението и херметизира скафандъра си. Това бе последното Йор видя. Дори не усети болка.
От страхотния удар "Ловец" се прегъна сякъш бе от хартия и започна да се мята безразборно в пространството. Ледената буца се отклони и след 4 минути профуча на няколко километра от Тена и изчезна в космоса. След още няколко минути няколко парчетии от носа на глисера и буци лед надупчиха слънчевите батерии на Тена.
От удара двете кресла с гръб пометоха няколко съоръжения на мостика, разкривиха вратите на панелите на задната стена и се оплетоха в разкъсаните кабели. Въздуха със рев излезе през пукнатините на глисера и шлемното стъкло на скафандъра на Йор се затвори автоматично хереметизирайки скафандъра. Космонавта нямаше късмет, една изкривена от удара шина се заби в иначе жилавата материя и с една тънка струйка въздух отнесе живота от него. Йор не чувстваше нищо, но още дишаше. Добре че останали без захранване и управление двигателите замлъкнаха.
На Тена никой не си правеше илюзии, че може някой да е оцелял на противометеоритния глисер след този саможертвен акт. Нямаше телеметрични сигнали от него, в конторолната зала отчетоха спирането на сърдечния ритъм и на двамата. Имаше само една крехка надежда, че това се дължи именно на липсата на телеметрична информация. От "Ловец не бе изстреляна спасителна капсула. Въпреки всичко Глисер "Тена -7" се отправи на спасителна мисия.
Тази вест застигна Деа на курс към САТ-43 . Тя замръзна. През нея преминаха мрачните думи на капитан Кид :
- Още два портрета в галерията на космодрум Тена! Горките деца !
Деа се обърна към слънцето зад илюминатора и затвори очи. През клепачите слънчевата светлина прозираше в призрачен оранжев кръг. Подсъзнателно започна да се моли. Толкова силно не искаше да повярва че Йор вече е Там - за астронавтите Там означаваше безвъзвратна далечина , казано просто смърт. Ако някой не мажеше да бъде спасен, макар и жив вече беше Там , в безвъзвратния безкрай - оранжевия кръг се разшири и през зениците и нахлу невидима сила, тръпка разтресе гърба и и се издигна към гърдитетопла и жива, после угасна. Тя се обърна рязко и извика срещу капитан Кид:
- Йор е жив. Знам, че е жив - после се отпусна тихо и остави сълзите да текат по безчувственото лице.
- Дано Деа, дано - с надежда , тихо като ехо отговори Кид . Останалите от екипажа мрачно гледаха в страни.
След 3 часа глисер "Тена -7" приближавайки към разнебитения глисер "Ловец" долови телеметрията от скафандъра на Йор. Връзка нямаше, но това бе първата добра новина. Йор бе жив, в безсъзнание и със слаби разреден пулс, вероятно потрошен, но жив. Проблемът бе да се спре лудото мятане на разбития глисер и да се измъкне от там. Един доброволец се понесе с два двигателя и на четвъртия опит успя да се закрепи в центъра на въртене на глисера така , че да не излети от центробежната сила. После включи единия двигател и започна да успокоява мятането на глисера, пропукан разпран и изтърбушен,но дал живот на много хора.
Когато Йор дойде в съзнание на Тена, болката помрачаваше разума му. Болеше го всичко, но разбра, че е останал жив. След няколко дни не можа да се усмихне от болка дори когато прочетоха заповедта за удостояването му с трета звезда . Чакаше единственно Деа. Едновременно не искаше да го види как страда и искаше да е до него.
Прехвърли двете си неизползвани отпуски на нея. Той имаше достатъчно болнични. Това значеше почти половин година заедно. Жалко че не можеше в това състояние да понесе кацане на Земята. Само една отпуска от години бяха карали двамата на Земята. До Луната обаче можеха да отидат, дори още по-ниско на ниска орбита, на една ръка от дома. Деа щеше да слезе за три седмици у Дома и после обратно. Отпускът в космоса също е отпуск.
В края на отпуска, накуцвайки Йор ходеше почти добре. Всяко нещо се плаща. Деа отново излетя за 4 месеца.Той отиде в кабинета на стария Лин на вътрешно ниво с изкуствена гравитация 0.5 Г, видя как влиза при него Ели, оцеляла от звездолета "Ловец" и реши да изчака. Макар адаптацията към гравитация да ставаше бавно те вече можеха да се отправят на някоя от станциите на Луната. Ели живееше вече при постоянна гравитация 0.3, често натоварваше до 0.5 при Лин. Подпря се на илюминатора който гледаше към слънцето. Въртенето на звездния пейзаж вече не му се струваше толкова бързо. Човек свиква с всичко . Ясно му беше, че вече не може да бъде на действаща служба поне година две. Ужасяваше го мисълта, че ще го върнат на Земята, а Деа ще остане тук. Бяха посъбрали пари, но от договорите им оставаха още доста години. Ако оцелееха през тези години.
Лин и Ели излязоха. След Завръщането на Ели от космическия пустош в очите на стария не бе останала и следа ,сега те бяха топли и пълни. Тя пое към ниво 0.3 а Лин тръгна към него. Това прекъсна мислите му. Стария изглеждаше весел и доволен.
- Противометеоритна защита! Радвам се за теб капитане!
- Здравейте командор Лиин.
- Имаш късмет момче. Как ти дойде на ум да ускоряваш по неговата траектория? Това ти спаси живота и на много други разбира се. Съжалявам за твоя другар.
- Нямах избор .
- Може би измислих нещо за теб.
- Оставам ? - надеждата светна в очите му.
- Не, издигаш се - пошегува се Лин.
- В подръжката на станцията ли ?
- Не, не . Издигаш се - Лин започваше да сияе. Винаги беше когато се радваше искрено. - Как ти звучи "диспечер противометеоритна защита"!
- Тук има само един глисер и няма диспечер ? Едва ли ще ме пуснат отново навън в това състояние.
- На планетарната защита юнак !
- На Луната ?
- Да ! Ако гониш още звезди, запиши още една. Ако продължаваш така в кариерата скоро ще ме стигнеш или ще останеш Там много далеч от Земята. Смелите не живеят дълго, но ти си късметлия. И аз мисля да се преместя на Луната. Не е толкова лошо. На една ръка от къщи .
Честно казано Йор не очакваше такава чест. Диспечерите бяха една легенда. Знаеха всичко отвсякъде и за всички.За никого не бе тайна, че те управляваха реално всичко, а всички висши инстанции одобряваха. Бяха достойни и уважавани личности . Никога не би посмял да сложи своето има сред тях сам. Сега вече друго, беше оценен дълголетния му труд всички негови качества. На такъв пост не се слагат случайни хора. Не е привлекателен за любимци на ръководството, каквито имаше на сладките службички , поради огромната отговорност. Само от такова място можеше да се усети мощта на планетата и пулса на Космоса. В процеса на работа щеше да вижда всичко от и към планетата.
Л У Н А Т А
Приемайки новото назначение Йор не отпътува като пасажер в някой от редовните рейсове. Решиха да закара една празна цистерна в икономичен режим до земна орбита. Да свърши работата попътно, защото както винаги ръководствата на външния и вътрешния пръстен трудно се разбираха, а той им бе под ръка.
Цистерната "Бекас" е висеше близо до Тена втори месец. Докато приближи до нея Йор не бе предполагал колко внушителна изглежда отблзо. Изпълни се с гордост, че ще е командир на този огромен кораб чак до Земята. Екипажът обаче беше малък - той и един навигатор. Полагаше се и бординженер, но щяха да са само двамата. След два дни един глисер докара и навигатора. Йор видя пламъчета в очите на пилотите на глисера които прозираха през стъклата на шлемовете като му пожелаваха : - Приятен път !
Толкова се бе възгордял от огромната машина, че забрави да провери кой ще му е спътник. Видя на монитора приближаващ до входния шлюз скафандър с женско име изписано на гърдите. Отвори шлюза и на другия монитор прочете името на своята спътничка. Еми! Беше чувал за нея. Идваше от базите на Сатурн. Затвори шлюза и тръгна да я посрещне. Доста бе чувал за нея! Не я познаваше, той бе вече в космоса когато тя е постъпила в звездния факултет.
За своя изненада я видя в цялата и хубост, стройна и млада, без скафандър пред втората врата на шлюза. Плуваше в безтегловността като русалка.
- Добре дошла на борда Еми.
- Здравей Джордан, виждала съм твои снимки. Аз съм Емилия.
- ЕМИ 81 СФ , старт след 7 часа и със скафандър в положение автоматична херметизация. Това веднъж ми спаси живота. Надявам се да нямяме проблеми. Полетът е рутинен.
- Зная, зная , чухме за подвига ти в противометеоритната защита. Винаги съм искала да се запозная с истински герой като тебе. Възхищавам ти се. Винаги ли ще бъдем със скафандри или само при старта ? Така се диша толкова приятно ?
- Винаги ! - отсече Йор. В погледа му се четеше разочарование от дисциплината на новите випуски. Щеше да има проблеми.
За разлика от него Деа не забрави да провери кой ще му е спътник. За Еми бе чувала повече от него. Използвайки служебния информационен канал по време на дежурство прочете данните на монитора и процеди през зъби :
- Кучка ! Добре, че имат само 86 дни. Тая е способна на всичко. Как се вреди точно при него? - сигурна беше, че той, милия, нямаше в тая самота да устои повече от три дни, далеч от нея.
Откровенно казано Дея го подцени. Докато тя се връщаше към Тена изпод планетарната плоскост, те се отдалечаваха към Земята. Съдба ! Йор устоя на порива на младостта 11 дни. Това което последва не бе любов, а близост. Една малка компенсация за пропусната младост, може би.
Управлението на диспечерските служби бе разположено в красив кратер на обратната страна на Луната , естествено защитено от метеорити от високите стръмни склонове. В средата на кратера имаше малък космодрум с шест кораба в стартово положение, а още по нататък лежаха две смачкани туловища на стари кораби. Атмосферата бе постоянно напрегната, това се усети още с първите му контакти с бъдещите колеги. Още докато се обучаваше за новата длъжност, започна да осъзнава цялата сложност на трафика и бе искренно благодарен на съдбата, че не му предстоеше работа в планетарния, орбиталния или лунния сектор където напрежението прерастваше в серии прединфарктни ситуации. Тяхното управление бе от другата страна на спътника и Земята не залязваше никога в Лунното небе. От дисперната на "външния пръстен, противометеоритна защита и далечни експедиции" Земята не се виждаше. Веднъж месечно изгряваше огнената лавина на Слънцето, а през останалото време звездите стояха непоклатими и ярки.
Докато траеше обучението Йор започна да разбира, че спартанския дух по станциите на външния пръстен тук дори не е и спомен от миналото. Животът около него кипеше и той почувсва полъха на земните нрави. Толкова ли бе загубил от младостта си, че това му се струваше странно. Въпреки, че не бе на най-оживеното място на Луната, извън работно време животът го впримчваше с хиляди пипала. Имаше чувство , че тук повече могат да се харчат пари отколкото да се печелят. Жените и развлеченията бяха толкова премамливи и достъпни. Дори на Земята не беше така, преди да отлети.
След като издържа изпитите и започна редовна работа незабелязано и изцяло го обзе желанието да живее с Деа. Другите жени не можеха да запълнят нейното място. Говореха все по рядко и тя винаги изключваше видеовръзката, само се чуваха без да се виждат. Той не питаше защо. Ако разбереше и за Моника, Стела или ... Тогава щеше не само да прекъсне връзката, но и да му разкриви антените на шлема. Въпреки всичко не се чувстваше виновен. Веднъж и предложи да уреди работа за нея на Луната, тя отказа - имаше четири звезди и това бе понижение, но от следващия разговор включи отново видеовръзката. Добри места не се откриваха всеки ден. Не им вървеше. След година когато слязоха за отпуск на Земята заедно решиха тя да остане за две години тук. Правилника го разрешаваше за майчинство. После щеше да дослужи останалите 7 години. Можеше и да не ги дослужва. Йор печелеше достатъчно и можеше да слиза по две седмици на всеки три месеца. Тяхният общ дом щеше да бъде уютна вила на брега на Бенгалския залив. Без излишен разкош. Наложи се да изтеглят зародишния сейф след година за второто майчинство, така се случи. Той сам се учуди колко естествено стана всичко, а тя изглеждаше подмладена и пухкава като майка.
След двете години назначението на Дея не беше непреодолим проблем. Уважаваха Йор и той използва всички средства за да я назначат втори капитан в комуникационния център на служба далечни експедиции. Сега живееха заедно на Луната, а слизаха поотделно у дома при децата.
След време Дея се промени рязко. За един ден. Стана невъзможно да се общува с нея. Йор разбра. При ремонт на комуникационен спътник не могъл да се прибере навреме и останал без въздух човек с когото тя имаше два полета. Явно отношенията им са били повече от колегиални. Нормално. Йор никога не бе мислил, че ще приеме равнодушно такава вест. Дори съжаляваше, че другият вече е Там. Не я ревнуваше, а и съчувстваше. Всяка частица топлина е безкрайно ценна в студената пустош на космоса. Често започна да ходи в едно далечно заведение, извън диспечерския център, далеч ,чак на съседния космодрум. Там се чувстваше по-добре. Събираше се със всякякви астронавти, идващи от всякъде и получаваше информации незаписани в нито един бордови дневник. Не вървяха добре нещата в космоса. Много паплач плъпна да печели безскруполно . Това бяха само приказки, докато не видя как един астронавт приближи спокойно до стоящ на бара елегантен турист, и го застреля в гръб. Спокойно. После бавно огледа димящите кости и разстопените останки на алуминиевия стол, извади акомулатора от пистолета, показа го на останалите и спокойно излезе. Йор инстинктивно посегна към оръжието на ръкава на скафандъра, но една ръка го спря. Непознатия му рече:
- Този боклук тъпчеше жена му с наркотици и я продаваше, докато той летеше във външния пръстен. Разби му живота. Ако можеш помогни му да отлети преди да са го намерили отрепките.
Йор се върна потресен. Дея бе започнала да се оправя. Още на следващата смяна с диспечера на далечни експедиции уреди старт след 18 часа на нещастника и жена му към база край Нептун. Не съжаляваше. Коспол така властна на земята явно губеше контрол.
Смяна след смяна работата запълваше ежедневието. Рядко биваше спокойно. По време на една спокойна смяна радарите засякоха енергиино отдаване на самия край на слънчевата система. Иначе казано нещо се бе взривило. Проблема бе, че нищо земно никога не е било изпращано в този сектор. Приеха го като интересно събитие. Учените дълго щяха да преглеждат записите. Един стажант на име Кол продължи да сканира сектора докато Йор направляваше разминаването на метеоритния разрушител "Одисей" с два тежки контейнеровоза от търговската мрежа на вътрешния пръстен. Те щяха да минат под излитащия разрушител така , че струите от соплата можеха да ги засегнат . Разминаха се . Йор разреши отново включване на главните двигатели и се отпусна. До следващата възлова ситуация имаше почти четвърт час.
- Извинете диспечер, стажант Кол моли за 90 секунди трети служебен приоритет.
Новия му харесваше. Имаше чувство за ред.
- Слушам.
- Погледнете 8 монитор.
- Виждам. Дай траекториите на резервния холостенд. Благодаря . Докладвай.
- Първоначално радарите възприеха формированието като едно цяло. Масата бе нищожна за такива размери. Сканирах на лупа. Метеоритите летят в два правилни шестоъгълника и сега се формира трети.
- Мислиш ли, че са метеорити Кол.
- Не, диспечер.
- Сим, поеми трафика. Възел след 6 минути сектор 37Г21. Кол , провери на кой диспечер не му се спи. Не , докарай всички.
Йор се замисли. Ако това беше истина - стария свят рухна.
Отмести настрани предпазителя и натисна червения бутон.
Този бутон не бе натискан много години. Отдавна, от времето когато планетарен разрушител взриви кометно ядро и хиляди тежки късове достигнаха земната повърхност. Най-страшния бутон на огромния пулт. " ПЛАНЕТАРНА ЗАПЛАХА ".
На монитора се появи лицето на върховния звезден координатор на планетата:
- Какво има , диспечер ?
- Звездни гости .
- Сонда , робот , кораб ?
- Армада !
- Сигурен ли си ?
- Имат четири месеца до лунна орбита.
- До организиране на щаб, виж с какво разполагаме. Имаш извънаредни военни пълномощия. Кой знае за това ? Затвори информационните канали. Веднага ! Нито един излишен разговор, нито некодирано съобщение. Алармирай само външния пръстен. Кажи им истината. От орбитата на Марс насам никой не трябва да знае. Затвори диспечерското управление. Никой който влезе не бива да излиза, нито един телефонен разговор. Това е война. ТЕ идват.
- Да , координатор. Те идват.
Т Е
Още с излизането им от пространствения скок, първият им кораб се взриви. Не им вървеше, но другите излязоха нормално.
Първото нещо което ги сепна бе, че радарни лъчи ги обследват внимателно. Очакваха недоразвита цивилизация. Така поне пишеше в инструкцията.
- Командир Боак , не са, не са гидони. Те използват по-съвършени методи. Кои са тези ?
- Слава на Алтан , само това липсваше. Може би земляни? Местните ! Много са напреднали. Онази грамада на Проксима, която не участваше в боя е тяхна. Нали за това скочихме тук, иначе ни оставаше двойката черни джуджета наблизо.
- Да унищожим ли радарите им ?
- Не ! Вече са ни разгледали доста добре, информацията ще престигне дори да ги унищожим. В нашето положение трябва да внимаваме. Дали гидоните не са им помогнали да напреднат толкова? Не, не биха посмели дори те, земяните са достигнали Проксима скоро. Когато на излизане от скока видях огненото кълбо на загиналите за Алтан от челния кораб си помислих , че гидоните пак ни чакат.
- Той бе повреден повече от критично и чудно как стигна и до тук .
Командир Боак включи общия канал за връзка:
- Слава на Алтан, звездни бойци, паметен скок за героите защитили звездите на Алтан! Подлостта на Гидон е бездънна като черните им души. Спечелиха подло едно сражение, проникнаха на наша звезда, но вие бяхте храбри и достойно се оттеглихме. Сега сме в звездната система на Слънцето. На третата планета има слаборазвита цивилизация. Достойни войни на Алтан ! Ще победим!
Командир Боак изключи връзката.
Какво приказваше. Разбираше цялото положение. За овладяване на безлюдна звездна система от Алтан тръгна цвета на звездния флот. Ако я бяха овладяли целия трафик на осем свята щеше да контролира Алтан. Всичко. А гидоните бяха там . Защо разузнаването не знаеше за това? Генерал Гобан , загинал за Алтан в челния кораб защо заповяда атака? Флота не беше готов, а гидоните бяха ! Сега бягаха , но не към Алтан , а към най-близката звезда до която можеха да се доберат за ремонт . Нямаше неповреден кораб . Доста въобще не скочиха в пространството. Разлетяха се на части. Изгоряха.
- Командир Боак , шест командира ви удостояват за вожд към звездите на Алтан. Следващите два секстагона ви се прекланят да ги водите за славата на Алтан.
- Приемам честта.
- Поздрави Адмирал Боак.
- За Алтан ! - церемонията завърши. - Колко прескочиха?
- Тридесет и осем.
- Това е добре, четиридесет и девет тръгнахме. Състояние?
- Двадесет и един леко повредени, седем средно.
- Формирайте четири секстагона. Останалите , след нас. Трябва да бързаме. Гидоните може да ни преследват. Така или иначе ще дойдат. Дано докато си отстраняват повредите успеем да се махнем. Като знаят, че сме тук няма да тръгнат с пет кораба, което за земяните би било достатъчно. Обследвайте планетарното пространство.
- Късно е адмирал, спотаиха се. Зад четвъртата планета няма никакви комуникации. Няколко кораба бягат към вътрешни бази.
- Странно. Толкова бързо ли се организират? Пише че са войнствени, изобретателни и страхливи.
- Много са воювали адмирал, имат опит. Ние не сме воювали реално от 1354 възела. Експедицията до тук преди 288 възела е видяла повсеместни войни. Войната не е път, когато гидоните могат да се появят зад нас. Може и земяни да се появят отзад. Не знаем с какво разполагат.
- И те не знаят много за нас. Ние сме по-силните и ще ги принудим да ни помогнат. Ако завладеем Слънцето за Алтан ще се върнем горди. После ще изгоним гидоните от Проксима. Съвета на разума няма да ни изостави . Предай по пръстена съобщение за подлостта на гидоните.
- Вече предадохме, адмирал.
- Доал, предайте и съобщение до Земята. Те имат трафик и ни следят. Предайте " ОТ АЛТАН ИДВАМЕ С МИР ".
- Те са войни, няма да повярват. Ние не сме разузнавателен кораб, а флот и те го знаят.
- Печели време Доал, пазари се.
- " ОТ АЛТАН ИДВАМЕ С МИР " - се изписа първо на френски, после на английски език на мониторите с перфектен правопис на комуникационната честота на външния пръстен.
Щабът не очакваше точно това. Явно доста знаеха за нас.
Трябваше да се отговори.
Най-добрите специалисти във военната и космическата област бяха събрани в щаба, плюс няколко старци на преклонна възраст, но с пълен разум - участвували в последните конфликти при реални военни действия. Тук бе и Стария Лин. Стоеше мрачно и премисляше какво може да ги спре при конфликт.
Отговориха почти веднага.
- "ЗЕМЯТА ВИ ПОСРЕЩА С МИР. ОСТАНЕТЕ НА ДАЛЕЧНА ОРБИТА. ДА ПРОДЪЛЖИ САМО ЕДИН КОРАБ. СЛЕДВАЙТЕ УКАЗАНИЯТА НА ДИСПЕЧЕРА. ДОБРЕ ДОШЛИ."
Отговора пристигна и започна големия диалог.
- Всички кораби имат нужда от ремонт и попълване на запасите. Алтан е щедър към приятелите. Имаме нужда от .....
- Останете на далечна орбита ! Да продължи само един кораб! Наши кораби ще ви доставят всичко необходимо .
- Флота на Алтан, ако използва вашите вътрешни бази ще окаже по-голяма щедрост за сметка на спестеното време и по-големите Ви мощности.
Флота на Алтан безцеремонно напредваше. Размяната на любезности стигна до там, че да се уговаря колко и какво да се достави и колко кораба от алтанския флот ще струва. Земята предлагаше почти всичко, а това което го нямаше разменяше за технологията за производството му. Сделката се оформяше за три кораба. Флота на Алтан напредваше и печелеше време, Земята също трескаво се готвеше за лошия вариант и печелеше време. Шестте звездолета бяха завършени и преоборудвани в звездни разрушители. Всичко летящо от вътрешните планети се преоборудва в бойно.
Най-голям успех постигна разузнаването. Компютрите на Алтанския флот нямаха защити ! Въпреки, че бяха на троичен код, а земните на двоичен успяха да изсмучат от тях огромна информация преди алтаните да усетят. Видяха се принудени да изключат машините от междукорабната връзка. Само гадаеха колко информация им бе изтекла и колко бързо ще я разгадаят земяните.
Много неща научиха в щаба. Степента на повредите, битката с гидоните за Проксима, концепциите на въоръжението, задвижването, техниката за връзка с Пръстена на разума ... Позициите се променяха.